СЕДЕМ НОВОГОДИШНИ РЕШЕНИЯ ОТ ПО-ВИСШ ПОРЯДЪК

1. Очаквайте всичко, което си заслужава, да отнеме време.

Днешните така характерни желание за незабавност и определение за успех се нуждаят от пренастройка. Пеперудата не преминава от яйце в красиво крилато насекомо с един енергичен изблик. Съществува междинна фаза на какавида, претърпяваща процес на трансформация в крилата пеперуда. Въпреки това, хората се фокусираме повече върху красивите крила (крайния успех), а не върху времето на разпад и изграждане на характера и съдбата ни. Или казано с други думи успехът не е крайната цел, а страничния продукт.

2. Нека социалният статус и парите да не са ви пътеводната звезда.

Тези мотиватори са хубави, но и изключително мощни сили, които могат да изкривят и дори променят убежденията ни за самите себе си, за това, което харесваме и това, което в действителност искаме да правим. Разбира се това не означава, че трябва да се откажем от тази представа за успех, а да проверим дали е наша или ни е лепната от други хора, телевизия, социални мрежи…; дали ни кара да се събуждаме развълнувани или с тревогата, че е жизнено необходимо да сме престижни, за да се уредим на битово ниво. Все пак ако правим „нашето си нещо“ с необятна страст, престижът сам ще се погрижи за себе си.

3. Бъдете щедри в похвалите си.

Давайте времето, вниманието, признанието и особено думите си. Богатият човек се познава не по скъпите дрехи, часовници и прочие, а по това какво дава на хората около себе си. Лесно е да критикуваш, по-трудно обаче е да направиш комплимент, който да се разнесе и създаде поляни в нечия душа. Все пак каквото тече от нас, това и би трябвало да очакваме да се влее обратно.

4. Не вярвайте на хората кои сте и какво можете.

В днешната високотехнологична култура е трудно да общуваме със себе си и да бъдем себе си. А това само улеснява вкореняването на чуждите предположения във вътрешната ни градина за това кои сме, какво можем и за какво се борим. Всъщност ние се раждаме с поле от възможности и кои качества ще култивираме и кои предположения ще изкореним зависи от смелостта ни да „отхвърлим всичко, което оскърбява душата ни“. 

5. Бъдете съзнателни в действията си.

Нормалният ден е работният ден би казала голяма част от населението. Но може ли човек да се задоволи с това да бъде просто функционер на автопилот? Да придадеш свежест на действието е много по-възнаграждаващо от приходите в края на деня. И не е нужно да сме будисти, за да се възползваме от осъзнатостта. Когато присъства, човек не изчезва в своята продуктивност, а остава способен да възприеме света такъв какъвто е, да хване токсичните емоции преди да са се реализирали и да се реализира като обновено същество в напрегнатия свят на ефективността.

6. Позволете си епистемно мислене. 

В днешно време е позорно да нямаш мнение по какъв да е въпрос. Затова и често формираме мненията си въз основа на чужди впечатления и идеи, без да влагаме особено време и мисъл. После се придържаме към тях като към котва на реалността ни. А това ни лишава не само от когнитивно развитие, но и от сътворяване на собствената ни реалност. Всъщност няма нищо лошо в отговори като „не знам“, „не съм добре запознат“, създавайки си възможност да изградим сами мнението си. Далеч по-удовлетворяващо и социално неизлагащо е да можеш да различаваш неверността на дадена информация, а вземането под внимание на алтернативни позиции само би ни направило по-гъвкави и успешни в междуличностните отношения.

7. Вградете в живота си активности на спокойствие. 

Правете йога, дихателни упражнения, медитирайте. Разхождайте се или карайте колело без конкретна дестинация. Съзерцанието има творчески последици. Най-добрите идеи, под формата на мигновен „проблясък“ идват при нас, не като въздействаме с пряко усилие на волята, а точно в моментите на почивка. Тогава подсъзнанието може да свърже иначе противоположни за съзнанието фрагменти в нови комбинации. Бъдете толкова дисциплинирани по отношение на почивката си, колкото към работата си. Защото почивката не е глезотия, а акт на самоуважение.